Историческа възстановка в Клисура, 1 май 2022 г.

Възраждането не се възражда, а все така остава в плен на каноничното разказване и показване

На 1 май 2022 г. в рамката на еднодневно служебно пътуване екипът посети историческа възстановка в гр. Клисура, посветена на събитията от Априлското въстание в градчето. На място бяха проф. Ивайло Дичев, доц. Евгения Троева, гл. ас. д-р Иво Страхилов и гл. ас. д-р Димитър Атанасов. Тук организатор беше местната община, а сред основните участници бяха членове на няколко регионални клуба на Национално дружество „Традиция“.

На място бяха изиграни сраженията около селището и битката по улиците му. битката започна от хълма над градчето в близост до паметника на Боримечката, от където въстаническата армия беше изтласкана. С пироефекти бяха пресъздадени бяха дори опожаряванията на домовете на местните хора. Показано беше и насилие над жени и деца, а демонстрациите напълно отговаряха на културно-историческия канон, базиран на свой ред на речника на робството и тиранията, присъщ на българския метаразказ за епохата.

Освен наблюдението на своеобразното представление, изследователският тим обърна специално внимание и на публичната рецепция на демонстрираното. Важно е да се отбележи, че на събития, свързани с миналото, един от най-представените зрителски сегменти е този на младите семейства с малки деца, дошли да съчетаят забавлението с възпитанието в патриотизъм. Тази възстановка не представляваше изключение. На място беше констатиран фактът, че гърмежите на оръжията, виковете на въстаници и османци, ала най-вече показването на смърт, причиняват тревога и уплаха на малките деца. Обстоятелство, което насочва към извода, че разказът за борбата за свобода на българите, бидейки легитимна част от споделения исторически фон, необходим за осъзнаването ни като съвременна нация, все още се поднася в ключ, който, от една страна, представя една огромна болка по съкрушителен начин, превръщайки я в културна травма, а от друга, самият разказ продължава не само да пренася болезненото усещане от някогашното, но и сам той да травмира с твърде ярките картини, звуци и демонстрации на насилие.

След спектакъла беше направено интервю с възстановчик, изиграл ролята на турчин, който сподели ключова информация, представителна за нагласите относно възприемането на въпросите за корените на българската нация, за начина, по който се мисли континуитетът, за робството, владичеството, за насилието и неговата приемливост днес, за нуждата от ценностен рестарт на съвременното общество и други. Получени бяха отново ценни извори за работата на екипа – фото-, фоно- и видеодокументи. Портретна фотография на интервюирания е част и от експозицията „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“.