Нишов римски фестивал по време на пандемия – Пещера 2021
На 17 юни 2021 г. в крепостта Перистера в гр. Пещера се проведе исторически фестивал, свързан с късноантичното минало на региона. Организатори бяха сдружение Mos Maiorum Ulpiae Serdicae. Събитието се състоя в сърцето на пандемията, ала въпреки това беше сравнително посетено. Визитата от страна на екипа на проекта осъществи гл. ас. д-р Димитър Атанасов с лични средства. Представени бяха не само обичайните сцени на военен сблъсък и демонстрации на занаяти и умения, но и преговори между римляни и варвари, приемане на статут на федерати от страна на готски племена чрез техния вожд, размяна на ритуални дарове, готско християнско погребение. За музикалния фон се погрижи дуо KsANa – изпълнители на музика, вдъхновена от Средните векове и традициите на езическите народи на Британия. Присъстващият изследовател записа част от песните им с професионално качество, за да бъдат използвани в трейлъра на документалния филм и в пълнометражната му версия след изрично позволение на авторите, оформено по надлежния документален ред.
Фестивалните демонстрации и сцени бяха записани със звук, фото и видео. Част от фотографиите могат да се видят на уеб сайта и на Фейсбук страницата на проекта. Използван беше и квдрокоптерът, който засне епични кадри, употребени в цитираните в предходния параграф видеоформи. Сред забележителните с висока кинематографична стойност беше размяната на стрели и плумбати от страна на армиите. Едната се бранеше зад крепостните зидове, а нападателите бяха разположени пред каменната стена – класическа сценография, даваща възможност за качествено заснемане. Фрагменти от добрият видеорезултат бяха употребени и за рекламния клип за фестивала „Сердика е моят Рим“, провел се през септември 2022 г., който беше изготвен от екипа на проекта със съдържание, уловено почти изцяло във връзка с проектната дейност. Промо клипът беше изработен и в удължена версия за друг тип публика.
Установен беше контакт с екипа на Перистера. Проведено беше интервю с г-н Димитър Павлов, отговарящ за културата в местната община. Записът на терен беше реализиран с две камери и по професионални стандарти.
Събитието се проведе само веднъж. Представляваше профилиран фестивал, посветен на конкретен период от римската история по българските земи – I-IV век, различен по концепция от провеждащите се в Пловдив, Мездра, Плиска и на други места, където владее многопериодният формат. По всичко личи, че по-тясно прицелените замисли за възстановяване на миналото все още се приемат по-трудно от властите, които са основният източник на финанси за тях. Изглежда също, че на не едно и две места у нас бяха основани събития, отдадени на отиграването на историята, но след едно или няколко издания те угаснаха. Причините за всеки един от случаите са индивидуални, ала съществуват и по-общи закономерности, сред които е наблюдението, че у нас овластените люде все още трудно прехождат към планиране в дългосрочна перспектива в модела на бавното надграждане и постепенното създаване на културни марки.
Историческите възстановки като феномен на културата 