Римското минало като част от българската история: разказ без етнонационализъм
На 16-17.07.2022 г. в римския град Nicopolis ad Istrum (намиращ се в близост до с. Никюп, общ. Велико Търново) се проведе фестивал, посветен на историята на римската власт по българските земи, под заглавие „Нике – играта и победата“. Организатор от страна на историческия реенактмънт беше сдружение Mos Maiorum Ulpiae Serdicae. Събитието намери място между руините на древното селище – фактор, който засилва допълнително ефекта от демонстрациите за зрителя. Участваха групи и индивидуални възстановчици от България и Румъния. От страна на научния тим присъстваха доц. Евгения Троева и гл. ас. д-р Димитър Атанасов.
На място бяха наблюдавани сцени на битка между римляни и варвари, съдебен процес, арианска литургия, погребение на готски войн, загинал в сражение. Голяма част от тези сцени бяха документирани надлежно. Изнесена беше и кратка лекция относно арианското християнство и изобщо – за християнската религия в ерата на Отците на църквата и вселенските събори. Бяха прочетени известни християнски молитви на различни древни езици – старогръцки, готски, арамейски. Един от акцентите на събитията, организирани от софийските римски възстановчици, е лекционно-беседният елемент, съчетаващ забавлението с разказ за миналото и смисъла да го проучваме днес. Същото важи и за театрализациите на антични и късноантични практики и обичаи – целта е популяризация на римското минало, на идеята за предци и принадлежност в културен, а не в генетически ключ, и образование, базирано на постигнатото от професионалистите по история, археология и други.
Ето защо на фестивала „Диоклецианопол – кръстопът на времето“, проведен в интервала 5-7 април 2024 г. (след формалния край на научния проект, но в рамката на продължаващата работа на екипа), учен от проектния тим беше поканен да бъде говорителя на историческия разказ относно римското завладяване на Балканите и българските земи, историята на градчето Хисаря – домакин на събитието, сюжети относно гоненията срещу християните и приемането на Христовата вяра за равноправна, а скоро след това – и за официална религия в Империята. Факт, който, от една страна, е сигнал за готовността на определени реенакторски групи да привличат фигури от научното поле с видим авторитет, да се осланят в реконструкциите си на академично знание и да странят от фалшификациите и бутафорията, и, от друга, дава ясен довод за добре свършената работа от страна на изследователския тим по разполагането на учените в нишата на изиграването на историята за масова публика, залагайки на идеята за знание в полза на обществото.
Краят на първия ден беше посветен на концерт на дуо KsANa, който беше записан изцяло от екипа с видео и звук. След музикалното събитие с членовете на бандата беше направено и интервю. Заснети бяха и кинематографични кадри с дрона на проекта. Сред тях са епизоди от сраженията, както и различни визуални сюжети, реализирани всред старините на римския град. Части от тези видеа бяха част от промоционалния клип за фестивала „Сердика е моят Рим“, (проведен на 3.09. същата година), от мултимедийната изложба, а и от документалния филм, носещи заглавието на научния проект. За разлика от фестивалите в Мездра, Пловдив, Свищов и на други места, които залагат на показ на множество исторически периоди на едно събитие, тук е налице профилиране, характерно като цяло за различното концептуално мислене сдружението-организатор. Важно е да се има предвид фактът, че и двата формата имат потенциал да привличат публика и провокират интерес, представяйки продукт на научна база. Представени бяха само костюми и практики, присъщи на времето Късната Античност.
Историческите възстановки като феномен на културата 