„Помни славата“, Туида, Сливен, 13-15 май 2022 г.

Крепостта, заради чиято дейност беше създадена паралелка с туристически профил в Сливен

В периода 13-15 май 2022 г. в късноантичната и средновековна крепост Туида в гр. Сливен беше проведен фестивалът „Помни славата“. Организатори бяха общинските власти и музейните служители на крепостта. Профилът беше античен и средновековен, мултипериоден. Участваха групи, възсъздаващи траки, римляни, готи, средновековни българи, византийци, славянка, викинг, кумански аристократ и други. От страна на софийския интердисциплинарен тим от учени се включиха доц. Евгения Троева и гл. ас. Димитър Атанасов.

Подобно на други исторически фестивали (като тези в Пловдив, Велико Търново, Свищов), и тук програмата започна с шествие в центъра на града и демонстрационни битки между атрактивно изглеждащи бойци. Началната точка традиционно е площадът пред местната община, където групите се представят.

По време на трите фестивални дни бяха наблюдавани дуели между тракийски войни, римски боен ред и битка между римляни и „варвари“, свободни дуели между средновековни войни, показ на занаяти като ковашко изкуство, средновековно готварство, изработка на бижута – реплики на археологически находки или вдъхновени от исторически образци и представи. За документирането на фестивала активно беше използван закупеният по проекта дрон, а кадри от видеата станаха част от мултимедийната изложба с името на проектния замисъл и документалния филм.

Сливенската историческа възстановка е част от календар от събития, провеждани целогодишно в крепостта. Изградена е инфраструктура – сцена с трибуни за зрители, пространство за хранене и друга консумация, съоръжения от типа като монтирани на стойка затворнически пранги, пригодени посетителите да се снимат в тях, сувенирен магазин и санитарни помещения, пътеки с настилка, дървени стълби и надлези над стените в една от зоните на укреплението. Всички те се използват активно, а в съботната вечер, когато на сцената се показва огнено шоу, всички зрителски места на и около трибуните са заети. Екипът на крепостта е изработил множество исторически одежди, свързани с различни периоди, в които екскурзоводите посрещат посетителите всеки ден съобразно естеството на дневната програма. Екипировката бива надграждана съобразно възможностите.

Туида приема не само исторически фестивали, а събития от всякакъв порядък: ателиета за деца, беседи за ученици, кулинарни шоу програми, турнири по стрелба с лък, спектакли с огън и лазери, музикални концерти и танцови шоута, театрални постановки и много други. През март 2024 г. по случай Тодоровден те организират и „Конете на България“ – мероприятие, насочено към разказа за номадското минало на древните българи, осъществено като част от проект „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в Община Сливен“. Антично-средновековната крепост редовно е посещавана от групи ученици от града и страната.

В това отношение, макар обективни данни да няма, по метода на наблюдението би могло да се твърди, че по време на историческия си фестивал Туида е сред най-посетените обекти с историческа стойност в България, съперничеща със старите столици Плиска, Преслав и Търновград. В разговор с ръководството на местния музей ни беше споделено, че би могло да се твърди, че историко-археологическият обект успява да се самоиздържа във финансово отношение. Пример, който остава далечен и непознат за пейзажа на българските културни институции, особено на тези, разчитащи на средства от общинските бюджети.

На терена на сливенската крепост се провеждат дори детски рождени дни, за които родителите са предпочели атмосферата на историческото място; фирмени събития; абитуриентски балове и всякакви други партита, особено в топлата част на годината, когато атмосферата е благоприятна за веселие под открито небе.

За всички тези събития екипът на сливенската крепост си сътрудничи с редица групи за исторически възстановки, автентични исторически бойни практики, клубове за умения по стрелба с лък, фехтовка и други. Сред тях са Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол“ от гр. Варна, Школа по исторически бойни изкуства на кон „Мадарски конник“ от гр. Обзор, Конна база „Борисови“ от с. Любен Каравелово, Клуб за средновековни военни изкуства „Ратина“, Клуб по бойни изкуства „Грифон“, Българска школа за старинни войнски изкуства „Величие“, част от Историческия парк в с. Неофит Рилски, група за исторически възстановки Nokors, гр. Букурещ, Румъния, Сдружение за запазване на стари занаяти и умения „Beli Orlovi“, Белград, Сърбия, Сдружение „Ситалк – исторически реконструкции“, гр. Ямбол, Сдружение „Антична Тракия“, гр. Ямбол, Наемна дружина „Барадж“, гр. Пазарджик, „Чигот – исторически възстановки“, гр. Варна, Сдружение за исторически възстановки „Филипопол“, гр. Пловдив, Гладиаторска школа „Ludus Lupercalis“, гр. Ямбол, антична крепост Cabyle, Сдружение за исторически възстановки “Via Praetoria”, Гладиаторска школа “Ludus Traex”, гр. София, Група за стрелба с традиционен лък “Metal Archery”, гр. Айтос, Работилница за исторически реконструкции и възстановки „Технитар“, гр. Варна, Група „Керванът“ и множество индивидуални реенактори като Петя Крушева и Людмил Захариев (пресъздаващи средновековната кухня), Калина Атанасова (специализирана в полето на облеклото през Средните векове), Мария и Мариян Маньовски (претворяващи образи на славянка и древен българин), Емил Маринов (майстор-бижутер), Йордан Сивков (кожар и обущар).

Списъкът не е изчерпателен, ала изреждането не е самоцелно. От него ясно личи фактът, че широките партньорства пораждат несъмнени положителни ефекти. От друга гледна точка, успешното предприятие привлича все повече съучастници, умножавайки добрите си резултати и съпричастявайки към тях нови партньори.

За първи път екипът от учени беше поканен да се присъедини и в мероприятията извън официалните сцени. Сред тях бяха визитите на зданието на фабриката на Добри Желязков, превърната в музей, и неформалното събиране през първата вечер на възстановчиците, облечени в съвременни, ежедневни одежди. Музеят е място с голям потенциал, който би могъл да бъде разгърнат като елемент от цялостен културно-исторически пакет, в който присъстват още крепостта Туида и други културни обекти от региона. В същата посока принос би имало и наличието на минерални извори в региона, които засега се оползотворяват много под капацитета им. На място екипът осъществи редица интервюта с участници и публика. Сред тях заслужава да бъде споменато това с репондент, представител на учителската професия – преподавател по история в училище в София, изобразяващ знатен кумански мъж от Късното Средновековие с костюм, ушит от варненската реенакторка и специалист по средновековно облекло Калина Атанасова, защитила докторска степен по тази тема през 2023 г.